Гори

Горите са едни от най-богатите на биологични видове сухоземни екосистеми в Европейския съюз. Европа може да се похвали с повече от 80 типа горски местообитания — от студените бореални до субтропичните гори, разположени на атлантическите острови. Тези гори осигуряват подслон на огромно разнообразие от диви животни, най-вече птици и насекоми.

Въпреки че през последните 150 години горското покритие в Европа постоянно се увеличава, нашите гори и биоразнообразието в тях остават подложени на натиск. Лошите практики за управление на горите и разпространението на инвазивни чужди видове и вредители са водещите причини за влошаване на състоянието на горите. Екстремните метеорологични явления, като бури и горски пожари, които стават по-интензивни и чести поради изменението на климата, допълнително увеличават натиска върху някои гори до краен предел. Някои от последните останали стари гори в Европа все още се изсичат за търговски цели.

ЕС предпазва застрашените гори чрез общоевропейска рамка за правна защита и активно финансиране за опазването им, като насърчава доброто управление на горите. Натура 2000 — европейската мрежа от защитени зони — е в основата на защитата на естествените гори в Европа.

ГОРИ

ГОРСКИ МЕСТООБИТАНИЯ

В Европа съществуват различни видове гори, които са приспособени към условията на местната околна среда. 85 различни типа горски местообитания са защитени съгласно Директивата за местообитанията на ЕС. Някои от тези горски местообитания съществуват само в много специфични райони, като например апенинските букови гори, палмовите горички на остров Крит и Канарските острови и кедровите гори в Кипър. Към по-широко разпространените гори спадат буковите, които започват да доминират в Централна Европа, иглолистните (бор и смърч), които са срещат обичайно в планинските райони и северната част на Европа, и смесените дъбови и иглолистни гори, които са характерни за Средиземноморския регион.

ГОРСКИ МЕСТООБИТАНИЯ

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ ПО „НАТУРА 2000“ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДЪБОВИТЕ ГОРИ

ДЪБОВИ ГОРИ

Естествените дъбови гори са широко разпространени в цяла Европа. Има много видове дъбови гори — от листопадните дъбови гористи местности в умерения атлантически климат до вечнозелените средиземноморски дъбови гори. Най-разпространените видове дъбови дървета са обикновения дъб (Quercus robur) и вечнозеленият каменен дъб (Quercus ilex). Най-редкият е елшоволистният дъб (Quercus alnifolia), който преобладава в някои гористи планински местности в Кипър. От всички европейски местни дървесни видове дъбовете са с най-голям брой видове, които са свързани с тях, особено насекоми.

Мрежата „Натура 2000“ защитава дъбови гористи местности в цяла Европа. Те включват атлантическите и централноевропейските дъбови гори, които се характеризират с обикновения дъб и зимния дъб (Quercus petraea) — двата вида са преобладаващите дъбови дървета в повече от 2000 защитени зони по „Натура 2000“ в ЕС.

ЗАЩИТЕНИ ЗОНИ ПО „НАТУРА 2000“ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДЪБОВИТЕ ГОРИ

ДЪБОВИ ГОРИ

ГОРСКИ ВИДОВЕ

Освен на дървесни видове, европейските гори дават подслон на богат спектър от животни и растения. Много видове живеят изключително в европейските гори и не се срещат никъде другаде по света. По-едрите животински видове, като мечки, вълци и орли, макар и не напълно зависими от горите, разчитат в голяма степен на тези екосистеми.

Горите са претърпели сериозни промени през последните няколко столетия и някои разпространени преди видове, свързани с горите, днес се борят за оцеляването си. Директивите на ЕС за опазване на природата защитават повече от 400 растителни и животински вида, свързани с гористите местности и горските екосистеми — повече от 250 птици, почти 30 вида земноводни, 48 вида членестоноги, 57 вида бозайници, 16 неваскуларни растения, 13 влечуги, 10 вида мекотели и 4 вида васкуларни растения, които зависят от горите, са защитени със закони в ЕС. Очилатият саламандър (Salamandrina terdigitata) например се среща единствено в южна Италия.

ГОРСКИ ВИДОВЕ

КАКВО ПРАВИ ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, ЗА ДА ЗАЩИТИ ГОРИТЕ НИ?

Защитата на горското биоразнообразие се координира на равнището на Европейския съюз. Изготвени са различни политики и стратегии за гарантиране на устойчивото управление на горите и запазването на богатото им биоразнообразие. Директивите на ЕС за опазване на природата защитават по-специално застрашените горски видове и местообитания. В основата им лежи мрежата „Натура 2000“, която понастоящем включва повече от 20 000 определени зони за защита на горските местообитания в ЕС.

Като част от Европейския зелен пакт, Европейската комисия разработи нова Стратегия на ЕС за горите. Тя е изградена върху целите на Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., като обхваща целия горски цикъл от засаждането на дръвчета до сечта, и популяризира големия брой услуги, предоставяни от горите. Тази стратегия има за цел да осигури здрави и устойчиви гори, които имат сериозен принос за биоразнообразието и постигане на целите за климата, намаляват и реагират на природни бедствия, осигуряват препитание и подкрепят кръговата икономика и селските общности.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА ГОРИТЕ ЗА ЕВРОПА (FISE)

FISE осигурява ясна, лесна за използване, с открит достъп и актуализирана информация за състоянието и тенденциите в развитието на горите в Европа.