Реки и езера

РЕКИ И ЕЗЕРА

Водата оформя местностите и образува реки, езера и многобройни видове влажни зони, като всички те осигуряват местообитания за голям брой уникални растителни и животински видове. Течащата вода в реките и застоялата вода в езерата например приютяват различни типични видове, които са приспособени към тези условия.

Сладководните екосистеми — за разлика от повлияните от солената вода морски и крайбрежни екосистеми — играят главна роля в ежедневието ни: те са източник на питейна вода, храна и транспорт; смекчават въздействието на наводненията и сушите; подпомагат земеделието и пречистват водата и осигуряват важна среда за почивка и отдих и за образование.

Реките и езерата ни обаче са подложени на натиск от множество заплахи, в това число замърсяването и строителството на резервоари и язовири. Язовирите, по-специално възпрепятстват движението на рибите и променят местообитанията на голям брой речни видове.

Много сладководни местообитания и видовете в тях са защитени в съответствие с директивите на ЕС за опазване на природата, правна рамка, която е транспонирана в националното законодателство от 27-те държави — членки на Европейския съюз.

РЕКИ И ЕЗЕРА

СЛАДКОВОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ

Сладководните местообитания в Европа се различават значително според климата и геологичните условия. Постоянните водни обекти, които съществуват целогодишно, са концентрирани главно в северната и атлантическата част на Европа, докато временните, които се появяват само през определени части от годината, са по-типични за средиземноморската климатична зона. В ЕС са защитени общо 20 различни типа сладководни местообитания.

Реки

Реките приютяват много разнообразни типове местообитания, 10 от които са защитени в ЕС. Защитените речни местообитания варират от студеноводните бореални (северни) реки и високопланинските алпийски реки до реки с обширни легла от чакъл и водни потоци с потопена или плаваща растителност.

Крайречните гори растат по течението на реките. В Европа тези гори се състоят от различни видове дървета и храсти, като върба, елша, бряст, ясен и ракитовица (тамариск), в зависимост от района, както и олеандрови галерии и гъсталаци. Тези гори осигуряват ценна храна, убежище и миграционни коридори за водните и за сухоземните видове.

СЛАДКОВОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ

Реки

ЕЗЕРА, ЛАГУНИ И ЕЗЕРЦА

Езерата, лагуните и езерцата са местообитания със застояла вода, в които живеят или които се използват от много различни сухоземни и водни видове. 10 типа езера и езерца са защитени съгласно Директивата за местообитанията на ЕС. Те варират от големи, дълбоки езера до плитки лагуни и временни езерца.

Биологичното разнообразие в езерата, лагуните и малките езерца обикновено е с местен и уникален характер. В тях живеят много различни растителни и животински видове, които са приспособени към застоялите води, в това число водни растения, водна леща, водорасли, два вида водни кончета, сомове (например Silurus aristotelis) и европейската блатна костенурка (Emys orbiculatis). Те осигуряват и местообитания за размножаване на земноводни, като жълтокоремната бумка (Bombina variegata) и големия гребенест тритон (Triturus cristatus). Езерата и езерцата са и изключително важни местообитания за птиците, особено като места за спиране и почивка по време на мигрирането.

ЕЗЕРА, ЛАГУНИ И ЕЗЕРЦА

ДИВА ФЛОРА И ФАУНА В СЛАДКОВОДНИТЕ ВОДИ

Вътрешните води на Европа поддържат не само стотици водни растителни и животински видове, но и отличително разнообразие от безгръбначни, земноводни, бозайници и птици, които зависят от тях през жизнения си цикъл. Съдържанието на хранителни съставки и минерали във водата е важен фактор при определяне на видовете, които живеят в тези сладководни местообитания или ги посещават.

Водните птици, като патици, гъски, лебеди, чапли, фламинго и жерави, зависят от сладководните територии за хранене, размножаване и почивка. Много от водните птици в Европа са мигриращи, като червената чапла (Ardea purpurea), която се размножава в централната и южната част на Европа, но зимува в тропическа Африка.

Розовото фламинго (Phoenicopterurs roseus) също се размножава в ЕС. Около 60 % от популацията му се среща в крайбрежните влажни зони на Средиземноморския регион, с важни размножителни колонии в Камарг, Франция, и в Южна Испания. Розовото фламинго се придвижва между влажните зони в Южна Европа и Северна Африка, като последното е важно място за зимуване и „детска градина“ за незрели фламинги от Европа.

ДИВА ФЛОРА И ФАУНА В СЛАДКОВОДНИТЕ ВОДИ

ВОДНИ БОЗАЙНИЦИ

В европейските река и езера живеят и разнообразни видове бозайници, като например емблематичната евроазиатска видра (Lutra lutra), европейският бобър (Castor fiber) и европейската норка (Mustela lutreola).

Западната популация на европейската норка намалява сериозно от средата на 19. век. Видът дори изчезва от някои части на Централна Европа поради промени в речните местообитания или загубата им, както и поради конкуренцията с „неевропейската“ американска норка.

Друг рядък воден бозайник, пиренейската водна къртица (Galemys pyrenaicus), се среща само в Южна Европа (Франция, Испания и Португалия). Макар че водната къртица предпочита бързотечащите планински потоци, тя понякога се среща във водни басейни с бавнотечаща вода, като канали, езера и блата. За съжаление, водната къртица намалява или дори изчезва от някои региони.

ВОДНИ БОЗАЙНИЦИ

ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЛАДКОВОДНИ РИБИ

В европейските реки плуват на 70 вида риби, които са защитени съгласно Директивата за местообитанията на ЕС. Някои от тях са ендемични (срещат се само в определени европейски реки), като например Zingel asper, или вид бодлоперка, (Zingel asper) и определен вид лъчеперка (Romanichthys valsanicola), който се среща само в басейна на Арджеш в Румъния.

Някои риби плуват на големи разстояния. Сьомгите например са добре познати с дългите си миграции нагоре по течението, от морето към сладководните реки, където се размножават. Както застрашената дунавска пъстърва (Hucho hucho), така и атлантическата сьомга (Salmo salar) са защитени съгласно Директивата за местообитанията.

ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЛАДКОВОДНИ РИБИ

КАКВО ПРАВИ ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, ЗА ДА ЗАЩИТИ РЕКИТЕ И ЕЗЕРАТА НИ?

В допълнение към директивите на ЕС за опазване на природата, които защитават застрашените сладководни видове и местообитания, Рамковата директива за водите на ЕС, приета през 2000 г., е насочена към подобряване на състоянието на всички повърхностни и подземни води в ЕС.

Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. неотдавна постави цел до 2030 г. да се възстанови свободно течащото състояние на поне 25 000 километра реки в ЕС.

Сладководният компонент на Европейската информационна система за водите — WISE Freshwater предоставя информация и данни за състоянието на реките, езерата и подземните води на Европа, различните видове натиск, на които са подложени, и за мерките и действията, предприети в защита на водната среда.